МУЗИКОЗНА̀НИЕ, мн. няма, ср. Обща наука за музиката, която включва изследвания от историята, теорията, акустиката, естетиката и критиката на музикалното изкуство; музикология. Цялата област, която музикознанието изучава, е извънредно голяма. Св. Четриков, ОУМ, 3. Разгледаха се проблемите, постиженията и слабостите на българското музикално творчество и нашето музикознание през последните две години. ВН, 1958, бр. 2083, 4.