МУЗИКОЛО̀ГИЯ, мн. няма, ж. Обща наука за музиката, която включва изследвания от историята, теорията, акустиката, естетиката и практиката на музикалното изкуство; музикознание. Феза Тансу, Турция, е професор по музикология и антропология в университета Йедитепе, най-голямото частно висше учебно заведение в шестнадесетмилионен Истанбул. ПрС, 2009, кн. 5, 143.
— От фр. musicologie или нем. Musikologie.