МУ̀ЗИЧКА ж. Разг. Съвсем малък музикален инструмент, подобен на устна хармоника или свирка, предназначен за възпроизвеждане на елементарни мелодични звуци. Тревненските търговци бяха натоварили оскъдната си стока: шарени басми, .., стафиди, пейнир шекер и няколко вида жалки детски играчки — дървени свирки и пищялки, окарини, тенекиени дрънкалки, музички. Д. Казасов, ВП, 28. Албумът имаше една тайна — .. Тя ме караше да стоя над албума с часове, унесен до забрава в тихата монотнна песничка: това беше една музичка на зъбци, скрита в преднята дебела корица. М. Кремен, СС, 128.