МУКАДЍЯН, -ѝйна, -ѝйно, мн. -ѝйни, прил. Остар. и диал. Който носи щастие; свещен. Поясът му [на Джевдет бей] беше мукадиян, писан с бяла сърма на клонии. Ц. Гинчев, ГК, 147.
— От араб. през тур. mukaddes.
