МУ̀КОВДЕН, мн. няма, м. В българската обредна традиция — название на деня на св. Влас, покровител на добитъка, в който ден са мукали, мучали на говедата и са въртели над главите им рязнати от тях косми, за да са здравe. За предпазване от тази болест стопаните рано сутринта разнасят топли пити с мед или рачел. Всеки, като отчупи от нея, казва: „Да е на помощ св. Власий“, като имитира рев на говедо и рев на овца. На много места в България този ден се нарича Муковден. ВМКБД VI.