МУ̀ЛЕ, мн. -та, и (диал.) -ѝща, ср. Домашно животно, хибриден приплод между магаре и кобила, което външно прилича повече на магаре, частично или напълно е безплодно и се използва за товарене, впряг и ядене. Equus mulus. Тревата растеше високо и мокреше не само копитата на коня, но и моите стъпала в стремената. А водачът ми на мулето беше почернял до колене от влага. А. Дончев, ВР, 136. Проточената из пътеката дружина се събира, разтоварените мулета захрупват сочната трева. К. Константинов, П, 20. Цяло лято многознайникът старец прекара в Хилендар .. и когато задуха хладният вятър .. гостенинът яхна едно муле и замина къде Солун, да вземе кораба. А. Каралийчев, ПГ, 116. Вечер, в тъмното, с мулета и катъри от планината слизаха гладни горяни и даваха мило и драго за една-две крини царевица. Г. Караславов, ОХ I, 381. Богати Петре правил угощение на приятелите си некъде над градо. Натоварили мулища, покарал леб и друго що е требало. Нар. прик., СбНУ Х, 147. // Количеството товар, който може да се пренесе на гърба на това животно. „Та иди, Гроздо, Гроздано, / на хайдутските кладенци. / Там го [брат ти] срешка срещнала / девет ми душе татаре, / царска ми хазна карая / девет мулета имане“. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 49.

Прен. Обикн. като приложение или в обръщение — за изразяване на укорно-гальовно отношение към пакостливо, непослушно, немирно дете. — А бре, деца, що правите такива безобразия. Биваше ли да ме правите за смях на стари години. През моята ръка са минали толкова мулета като вас и всички човеци станаха: офицери, учители, инженери, доктори. Д. Казасов, ВП, 63. „Ето на, мулета недни, влезли в тая стая и разсипали мангала. Ушите им да изкъса човек, малко им е. Диваци, диваци, от гората доведени“. СбЦГМГ, 20. — Антон ме гледаше, засмя се, а от очите му още капеха сълзи: „Муле, разплака ме .. Нерви .. Хайде, сбогом!“ СбАСЕП, 143. Панко спря точенето [на косата], погледна към децата и им подвикна галено:Бойко, Коленце! Ще се озелените като скакалци, бре мулета! Д. Ангелов, ЖС, 132.

◊ Бързам като муле пред майка си. Разг. Проявявам нетърпение да кажа или да извърша нещо, без да е много обмислено. — Не бързайте като муле пред майка си. Имайте търпение и всичко ще научите. Д. Вълев, Ж, 15. Дърпам се (запъвам се / запъна се) като муле на мост. Разг. Проявявам много голямо упорство, инат; инатя се, не отстъпвам. При затруднения в Юга Отчев намирал ключ за всяка врата. В едно балканско село хората се дърпали като муле на мост. Извикали там Отчев. Д. Вълев. Ж, 65. Разбирам колкото (като) муле от кантар. Разг. Нищо не разбирам.

— От лат. mulus. — Друга (диал.) форма: му̀ля.


Източник: Речник на българския език (онлайн)