МУЛЕТА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който води, кара муле или мулета с цел превозване на товари, стопанска или търговска дейност. Друга конна чета идеше отзад, а след тях се мъкнеха мулетари с натоварени до ушите мулета, навярно с плячка. Д. Рачев, СС, 47. С него се познавахме отпреди петнайсет години, той разкарваше фиданки с едно муле, пък аз залесявах на Персенк. Ариф и сега беше мулетар — прекарваше кооперативни снопи от местността „Вълкови хлявове“. Н. Хайтов, ПП, 104.