МУЛТИПЛИКА̀ЦИЯ, мн. -ии, ж. 1. Техн. Начин за повишаване отношението на предаването в измерителни уреди, скоростни кутии и др. (М. Филипова-Байрова и др., РЧД).

2. Спец. Начин за размножаване на графични начертания и изображения; анимация. Филмът е образец как сполучливо могат да се приложат най-разнообразни изразни средства и произведението да си остане строго научно-популярно .. В тъканта на филма са вплетени много опити и графични мултипликации. Използван е диалог и дикторски текст. ЛФ, 1958, бр. 44, 3.

3. Прен. Умножаване, увеличаване на някакъв резултат, ефект.

— От лат. multiplicatio.


Източник: Речник на българския език (онлайн)