МУМ, му̀мът, му̀ма, мн. му̀мове, м. Диал. Свещ. Тогава съм видял човек като мум, като свещ, капчица кръвчица не остана в лицето му. Поседя вдървен, а че хвърли пушката, хвана се за очите и заплака. Н. Хайтов, ДР, 15.

— От перс. през тур. mum.


Източник: Речник на българския език (онлайн)