МУ̀МИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни, прил. 1. Който се отнася до мумия. След няколко дни работниците разчистили един подземен кладенец и извадили от дъното му големи, все още запечатани делви, пълни с мумийни превръзки. Г. Готев, ПШ, 51.
2. Който е подобен на мумия; мумиевиден. На вратата едва ли не се сблъсках с първите за деня клиенти. Бяха двама: единият висок, сух, с тънки артистични мустаци и смеещи се очи, които оживяваха иначе мумийното му лице. Г. Готев, ПШ, 167.