МУМИФИЦЍРАМ, -аш, несв. и св. 1. Прех. Обработвам по специален начин труп, за да го запазя от разлагане. Древните египтяни мумифицирали труповете на своите знатни и на свещените животни.

2. Прех. Предизвиквам изсъхване на труп или на част от жив организъм; изсушавам. Друг обяснява, че не е било необходимо мъртвите да бъдат погребвани, защото сухият въздух ги мумифицирал. К, 1970, кн. 5, 36.

3. Непрех. Мед. За труп или част от жив организъм — изсъхвам, мумифицирам се. Пъпният остатък постепено мумифицира и към 6-8-ия ден пада. К. Рашков и др., ДБ, 58. мумифицирам се страд. от мумифицирам (в 1 и 2 знач.).

МУМИФИЦЍРАМ СЕ несв. и св., непрех. Мед. Изсъхвам, изсушавам се; мумифицирам. В някои случаи, когато липсва влага и има достатъчен достъп на въздух, може да не настъпи разложение, а трупът да изсъхне, или, както се казва, да се мумифицира. Б. Кърджиев, ΟΠΑ, 18.


Източник: Речник на българския език (онлайн)