МУ̀МИЯ1, мн. -ии, ж. 1. Труп на човек или животно, запазен от разлагане чрез балсамиране и изсушаване. Разгледахме и новия музей. Между другите ценни рядкости, най-много ми обръна вниманието богатството на египетски мумии. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 50.
2. Прен. Изключително слаб, сух и обикн. с пръстен цвят на кожата човек. — Моят брат е туберкулозен ипохондрик .. един завистлив човек .. една зла мумия .. чудовище! Д. Димов, Т, 123-124. Погали това клето и мършаво личице, тази мъничка мумия, тази ръждиивочервена коса. Д. Димов, Т, 646.
◊ Мълча като мумия. Разг. Мълча напълно, съвсем. Старият воин пак не отговори. Златаров се засмя. — Мълчите като мумия! Не е ли смешно на моите шестдесет години да ми дърпате ушите! Хайде, хайде. Вл. Полянов, ПП, 209. Стоя (седя) като мумия. Разг. Стоя, седя напълно неподвижно и безмълвно. Павлина не отговори. Тя стоеше изправена като мумия и само равномерното дишане показваше, че е още жива. Ал. Бабек, МЕ, 71. — Направих го за твое добро. Мислех, че ще излезе нещо, но като седиш като мумия .., па погледни го и ти малко инак, вземи тъй, изпод клепачите. Й. Йовков, (превод), З, 1937, бр. 5460, ХIХ.
— От араб.
МУ̀МИЯ2, мн. няма, ж. Хим. Вид червена боя, която се получава от остатъци при производството на сярна киселина и се употребява за боядисване на покриви, вагони и др. Антикорозионното действие на пигментите е един от техните най-важни показатели .. В това отношение пигментите се делят на .., които задържат корозионните процеси ..; неутрални. Към тази група принадлежат: мумия, охра. Н. Преславски и др., НПБ, 12.
— От араб.