МУНАСЍП, неизм. прил. Остар. и диал. Подходящ, удобен, уместен. — Аз те обичам тебе, че си разумна и икрамаджийка. И като ме попита чивяка, аз намерих, че ти си най-мунасип за него. Т. Влайков, Съч. II, 275. И започнал да мисли Прангата, кой ще да е най-мунасип сега за тая работа. Т. Влайков, Съч. III, 93.
— От араб. прeз тур. munasip. — Други форми: мунасѝб, мунасъ̀п и мунасъ̀б.
МУНАСЍП, нареч. Остар. и диал. Подходящо, удобно, уместно. Къде края на този месец ще Ви пратя едно разказче, нещо от половина печатна кола .. Пак ми загатвате за възнаграждението. Направете както намерите мунасип. Ив. Вазов, НПис., 113. Желал бих да пратя мами нечто, нъ оттука не приляга, .., та ти ся моля, на тръгание от Цариград, да дадеш мами, колкото намериш мунасип. АНГ, I, 367. Еднуж селаните се собрале и него го повикале и му рекле: „ево найдофме мунасип, да ти дайме на гумно по един кутел жито, само лошо отсега да не велиш“. Нар. прик., СбНУ ХХХIХ, 198.
— От араб. прeз тур. munasip. — Други форми: мунасѝб, мънасъ̀п и мунасъ̀б.