МУНДЩУ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Крайна част от духов музикален инструмент, която при свирене се слага в устата или се допира до устните. Тръбачът изтриваше мундщука на лъскавата медна тръба с омасления ръкав на галанката си. Д. Добревски, БКН, 16. Порядъчно пийнали, с посинели и подути от надуване на мундщуците устни, музикантите свиреха нестройна ръченица. В. Нешков, Н, 82.
2. Част от цигара или цигаре, лула и под., която е специално пригодена за поставяне в устата при пушене. Левски вече се кланяше на пашата. Мютесарифът извади мундщука от устата си и отвърна на поздрава му. Ст. Дичев, ЗС II, 502. В пакета имаше два килограма захар, .., кутия с папироси и сребърно цигаре със златен мундщук. Г. Караславов, ОХ III, 278. Христофор прехвърляше от зъб на зъб мундщука на лулата си. Б. Болгар, Б, 291. От кехлибар се правят мундщуци за цигари и лули, дръжки на бирени чаши, .., обеци, брошки комбинирани със скъпоценни метали или с корали. Д. Славчев и др., БМ, 110.
3. Металическа част от юздата, която се поставя в устата на коня или на друго ездитно животно. Всичките му усилия да спре коня пропаднаха напразно, макар да му се струваше, че разкъсва устата му с мундщука. П. Вежинов, ВР, 227. Той не се доизказа, пришпори коня, който стреснат, подскочи на задните си крака, оголи зъби, предъвка железния мундщук и литна в див галоп по хребета край границата. Д. Кисьов, Щ, 146.
4. Подвижен край на тръба или маркуч, предназначен за закрепване или за образуване на особен вид струя; накрайник, струйник. Създаденото налягане на въздуха .. изтиква фугировъчния разтвор от съда по гумен маркуч към мундщука му. Стр, 1958, бр. 51, 4. От резервоара излиза един гумен шланг, който завършва с мундщук. Космонавтът захапва мундщука и с едно кранче отваря достъпа на вода към устата си. ВН, 1963, бр. 3664, 4.
— От нем. Mundstuck.