МУНИЦИПА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Истор. В древноримската държавна организация — който се отнася до свободен град с право на самоуправление на жителите му, имащи и права на римски граждани. Той [Леонтиев] намира, че буржоазнопрозаичните идеи са разклатили четирите основни елемента на европейската цивилизация — византийското християнство, германското рицарство, елинската естетика и философия, римските муниципални начала. Т. Жечев, БВ, 155.
2. Който принадлежи към самоуправляваща се градска или селска община; общински. Със закон от 1832 година избирателното право било дадено на едрите арендатори (..) в селските окръзи и на ония наематели на къщи в муниципалните градове, чийто налог в полза на бедните достигал до 10 фунта на годината. Пряп., 1903, бр. 4, 3. Благородното събрание и муниципалният съвет в Петерсбург са събрали, за да направят адреса на царя. СПл, 1876, бр. 27, 107. Муниципална грамота. Муниципално самоуправление.
— От лат. municipalis.