МУНИЦЍПИЯ, мн. -ии, ж. Истор. Древноримска градска или селска община, чиито жители имат право на самоуправление и права на римски граждани. Най-близки до Рим по своите права били тъй наричаните муниципии или тези градове, на които гражданите имали права на римско гражданство, но без глас в римските народни събрания. Н. Михайловски, РВИ (превод), 297.
— От лат. municipium.