МУНЍЦИЯ, мн. -ии, ж. Простонар. Амуниция. Единият кон се преобръща и пада, каруцата спира, другият кон скъсва муницията и с цвилене започва да обикаля около каруцата. Й. Радичков, ББ, 53. Каруцата требе да я прави тек, стръки требе да прави и друга муниция. Два коня с една муниция се запрягат, а един кон се запряга с друга муниция. Й. Радичков, ББ, 56.