МУР, му̀рът, му̀ра, мн. му̀ри, м. Диал. Мура1. С вързани очи може да различи мур, ела, смърч или бор. Ст. Даскалов, ЕС, 175.

МУР, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Черен. Ой ле Дудо, каймак Дудо, / я си земи ключовете, / та отвори сандъците, / та извади мур фередже. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 280.


Източник: Речник на българския език (онлайн)