МУ̀РА1 ж. Вечнозелено иглолистно дърво от семейство борови, растящо в планините между 1000 и 2100 м височина, разпространено на Балканския полуостров и в Южна Италия, със здрава дървесина, използвана в строителството, бъчварството и под. Любуваш се на високите и прави мури с червеникави стволове, прави като свещ и слънцето едвам прониква с лучите си през техните шатрести клони. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 58. Нищо особено не е тази сграда .. Особеното е нейното място. Потънала в горската пазва, скрита дори от орлов поглед, похлупена от върхарите на смърча и мурата. Ст. Станчев, ПЯС, 52.
◊ Бяла мура. Вид бор с листа — меки иглички, събрани по пет заедно, който има лека, здрава, трайна и смолиста дървесина, разпространен само в северната и централната част на Балканския полуостров. Pinus peuce. Бялата мура е дървесен вид, който се среща само в планините на Балканския полуостров и представлява голям интерес за лесовъдството. М. Тошков и др., НР, 91. Черна мура. Вид бор с листа — твърди иглички, събрани по две заедно, който има тежка, здрава, трайна и смолиста дървесина, разпространен в северозападната и централната част на Балканския полуостров и в Южна Италия. Pinus Leucodermis. На отделни места се срещат гори от бяла и черна мура. Те имат ограничено разпространение. Д. Воденичаров и др. ЕБ, 68.
МУ̀РА2 ж. Диал. Четвъртият дял от стомаха на преживно животно; сирище, шерден. Там [в шкембето] е и стомахът (мурата), в който ся смила ястието. П. Берон, БРП, 124.
МУ̀РА3, мн. му̀рее, ж. Диал. Плод на черница; муренка, дуда1, дуд, барабонка, бобонка, бубонка.
— От гр. μουριά и μοϑρη. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.