МУРАФЕТЛЍЙКА, ж. Простонар. Умела и сръчна жена; майсторка, мурафетчийка. Кунка пък е много мурафетлийка: каквато дрипа намери, прави си кукла. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 14. Колкото бе хубава и прилична, толкова беше и разумна и паметна, па и мурафетлийка. Т. Влайков, Съч. I, 1841, 10.
— Друга (диал.) форма: марифетлѝйка.