МУРАФЕТЛЍЯ ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Простонар. 1. Който е умел; изкусен, мурафетчия. — Защо не седиш при баща си, па да запретнеш ръкави до рамене .. какъвто си мурафетлия на ден по две кебета ще изкарваш. Д. Немиров, Б, 139. — Не само майстор в занаята, но и добряк по душа беше .. Ковача .. Всички го тачеха като мурафетлия човек. Г. Манов, КД, 21. По питах друга .., „мурафетлия“ жена, шарила и прешарила много халища, попитахя как „съешава“ цветовете. Н. Хайтов, ШГ, 18. — Момичето е младичко, хубавичко, прилично .. неговото тъкмене, неговата премяна я няма у никоя — мурафетлия е тя. Д. Войников, КЦ, 17.
2. Който е направен с умение, изкусно (Н. Геров, РБЯ III).
3. Като същ. мурафетлѝя, мн. мурафетлѝи. Човек, който е умел, изкусен в някаква работа, при извършването на нещо; мурафетчия. Мурафетлия в дърводелството, той и сега беше направил една полица само, ама за чудо и приказ.
— От тур. marifetli. — Друга (диал.) форма: марифетлѝя.