МУРАФЕТЧЍЯ ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Простонар. Мурафетлия (в 1 и З знач.). Бех чул за баба Мара от свет, оти била мощна мурафетчия и неколко пъти я молиф да ми каже, за да го пишам, арно, ама не кеше да ми каже, да не йе расипит баенето. СбНУ ХV, 79.
— Друга (диал.) форма: марифетчѝя.