МУРГ, му̀рга, му̀рго, мн. му̀рги, прил. Диал. Мургав. Мургото му лице нервно тръпнеше. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 131. Телетата на Христака личаха между телетата на другите гледачи .. Едни бяха още червенички, .., а най-големите съвсем бяха избелели и вече си личеше какви ще бъдат — мурги ли, сиви ли, бели ли. Ил. Волен, МДС, 202. Съблече [Никола] бела премена, / облече мурга премена, / па прегна кола шарена, / та па на нива отиде. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 188.