МУ̀РГАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който има по-тъмен цвят на кожата на лицето и тялото; възтъмен, възчерен. Мургава, със загоряло от слънцето лице, пристегната в тънка басмяна рокличка, с леки платнени гуменки на краката, тя все потичваше. Кр. Григоров, ОНУ, 171. Той не можеше да откъсне погледа си от високата ѝ фигура, облечена в тъмновишнева рокля, която много отиваше на мургавата ѝ кожа и на черните ѝ. коси. Ем. Станев, ИК I и II, 83. Мургавото му, изпечено войнишко лице издава непреклонно селяшко упорство и търпение. Л. Стоянов, Х, 73. То [момичето на хана] спираше потъналите в пяна коне и дълго гледаше широкия гръб на майстора и неговите здрави мургави ръце, които разсичаха камъка. А. Каралийчев, ЛС, 26. Оттук са минали с прости дървени салове и дребни жилави кончета нашите деди — снажните синеоки мъже и жени от седемте славянски племена и мургавите прабългари на Кубратовия син Исперих. С. Северняк, ОНК, 28.
2. Който е обикн. с кафяв, матовокафяв цвят с тъмен оттенък. Мечетата имат сива козина, гъста, гладка, съвсем къса, със светложълтеникав оттенък. Скоро обаче тя става мургава (кестенява), дълга и се накъдря. П. Петков, СП, 59. Перушината ѝ [на киви-киви] е мургава и мека, и главатарите в Нова Зеландия правят царските си дрехи от нея. ИЗ 1874-1881, 161. До него [стадото] вакъл овчар с кавал в ръце, .., гордо-гордо пристъпя след тънкорунното си стадо, обтегнат с мургавите си широки овчарски дрехи. С. Шишков, ЖБ, 8. Не трябува да разбираме, че желтия кехлибар е се едно като мургавия — тии два .. са яко различни. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 17.