МУРГАВЀЯ, -eѐш, мин. св. мургавя̀х, прич. мин. св. деят. (рядко) мургавя̀л, -а, -о, мн. мургавèли, несв., непрех. Обикн. за кожата на лицето или тялото на човек — изпъквам с по-тъмния си цвят. Сгърчиха се пръстите му, побеляха, сякаш кожата, която мургавееше по ръцете му, бе избелена от дългото доене. Ст. Даскалов, ЕС, 73.