МУРГОЛЯ̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Възмургав, мургавичък. Пролетес, след като не беше я виждал отдавна, Костадин се загледа в нея и остана поразен. Как от това мурголяво момиче можа да излезе такава напета мома? Ем. Станев, ИК I и II, 11. Въобще, персите са прилични и снажни. Кожата им е малко мурголява. С. Бобчев, ПОС (превод), 245.