МУРОПЪ̀ТИНА ж. Диал. Лош, запустял път. Освен лозето, жена му на Тошо му донесе зестра и един шумак .., който Тошо пази с брадвата цяла година. Па като видя, че не може да го опази, защото там беше муропътина, минаваха и се връщаха добичетата от паша, той взе, че огради с камъняк и натуря тръне отгоре на градежа. Ст. Даскалов, БМ, 10.


Източник: Речник на българския език (онлайн)