МУСА̀НДРА ж. Диал. Ниша с дървен капак, в която се нареждат дрехи. Прозорците зееха с извадени рамки, стаите кънтяха празни, с голите стени, с разтворени долапи и мусандри. Д. Талев, ПК, 615.

◊ У циганин мусандра. Диал. Ирон. Нещо, за което има най-малка вероятност да съществува някъде.

— От араб. през тур. musandıra или гр. μουσάντρα. — Други форми: маса̀ндра, моса̀ндра.


Източник: Речник на българския език (онлайн)