МУСАФЍР м. Остар. и диал. Гост; мусафирин. В южната страна, в по-голямата половина, живееше Болецата .., а другата половина беше за гости и за постоянни мусафири, които често дохождаха от България и Македония. Ц. Гинчев, ГК, 334-335. Жаба си му вели [на рака], вели проговори: / Ой ле рако, рако, мой ле побратиме, / дали си ми дошол песни да си слушаш / йели си ми дошол мусафир да си ми? Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 299.
— От араб. през тур. misafir.