МУСИКОСЛОВЕСНЀЙШИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Почетна титла, давана на лице, което владее църковно пеене; мусикословесни, музикословесен. Често караше дъщеря си Андроникия, или Мужепобедителка, както я наричаше в български превод мусикословеснейши хаджи Атанасия, да му пее известната патриотическа песня. Ив. Вазов, Съч. VIII, 27. Някои учители, които не умеяха да скопосат никаквата, озоваха са да преподават черковното пеяне по гръцката Псалтикия, .. Такъв мусикословеснейши беше, храни Боже. П. Таламбазов. У, 1871, бр. 20, 306.