МУСИКОСЛОВЀСНИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Почетна титла, давана на лице, което владее църковно пеене; мусикословеснейши, музикословесен. — Мусикословесний Лаврентий работи неуморно над труда си. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 134.
