МУСКА̀Л м. 1. Стъкълце за розово масло. В кръжока по пирография изработиха сувенири, в които се слагат мускали.

2. Такова стъкълце с розово масло. Бай Ганьο не му ги [мускалите] дава, едно защото мускалите са вътре и може „да запраши нанякъде“ и друго, гледа го облечен добре, кой знае колко ще го оскуби. Ал. Константинов, БГ, 40.

3. Дървена пирографирана цилиндрична кутийка със завинтващо се капаче, в която се поставя такова стъкълце.

4. Мярка за тегло, равна на един драм и половина. Разговори се с Павлаки Недев за гюла му, разпита го каква беше ланската цена и колко мускала мисли да изкара тая година. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 106.

— От араб. през тур. mıskal.


Източник: Речник на българския език (онлайн)