МУСКЀТ м. Старовремска голяма и тежка пушка, с която се стреля обикн. от подставка. Двамина започнаха да завързват първенците, докато другите държаха мускетите и пищовите опрени до гърдите им. А. Дончев, ВР, 191. В окрайнината на гората, почти в кръг, стояха Караибрахимовите хора. В двата края на кръга като свещи светеха фитилите на мускетите, по средата нямаше фитили. А. Дончев, ВР, 187.
— От ит. moschetto през фр. mousquet.