МУСКЕТА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Истор. 1. Средновековен пехотен войник, въоръжен с мускет. Мускетите и аркебузите навлезли много бързо в употреба. Цели полкове пехотинци първо във Франция, а по-късно и в цяла Европа били въоръжавани с тях и дори наречени с тяхното име — мускетари и аркебузири. К, 1975, кн. 5, 34.
2. Във Франция от ХVII до началото на ХIХ в. — благородник на служба в една от двете гвардии (на краля или на кардинала), които външно се различавали по цвета на покривалата на конете си (сиви или черни). — Аз съм лейтенант на мускетарите на негово величество — отговори д’Артанян — и следователно стоя по-високо от вас във всяко отношение. Л. Велчев, ДГПК (превод) [еа].
— От фр. mousquetaire.