МУ̀СКУЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от мускул. Върху бледото изпито лице на Лукан не трепна нито едно мускулче. Д. Димов, Т, 426. — Всичко ми е известно — Филип затвори очи и мускулчетата на скулите му заиграха. — Търпение, такт, дипломация. Ем. Манов, БГ, 10. Малчуганът сгъна в лакът ръка и ми поднесе да я пипна. Твърдостта на мускулчето разсея и последните ми съмнения: пред мене стоеше истински мъж. К. Георгиев, ВБ, 112. Конят беше великолепен .. всяко мускулче трепереше под гледжосаната му от слънцето кожа. Н. Тихолов, ДКД, 28.