МУСКУРЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мръсен, мърляв; мускор, мускорев, мускорив, мускур. След мене тръгна стар едноок човек с .. мускурливо лице и угаснали гуреливи очи. С. Северняк, ОНК, 266. Щом чуят бучката на стринини си да буха, децата на Цвяткови мускурливи, .., току дотичват и наклякват като котета край нея. Ст. Даскалов, СД, 266.