МУ̀СКУС, мн. няма, м. 1. Силно миризливо вещество, добивано от семенните жлези на някои централноазиатски животни, от корените на някои растения или синтетично, което се използва за получаване на благовонно масло. По сенегалското крайбрежие срещу европейски стоки португалците получавали златен пясък, слонова кост, мускус, подправки, палмови орехи, кожи, смоли. Л. Мелнишки, С, 20. Главни произведения на Китайската империя са: чайно дърво, ..; камфорно дърво, .. Оттука излиза коприна, фарфор, мускус, козина от тибетски кози. Ив. Богоров, ВГД (превод), 244.
2. Благовонно масло от това вещество. — Радомире, яздиш ли всеки ден? — Той и нищо друго не прави. Цял мирише на кон и на кучета — побърза да отговори Мирослава .. — Така и трябва — рече пак Самуил. — Той е мъж. А ти, хубавице, миришеш на мускус. Д. Талев, С II, 25. В тези тесни, непроветрени, напоени с мирис на мускус и ливанто стаи, бяха натъпкани стотици жени — любовните съкровища на султана. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 64.
— От лат. muscus.