МУСО̀Н м. Геогр. Вятър, характерен за тропическия пояс, който духа от области с повишено към области с понижено атмосферно налягане и периодично сменя посоката си — през лятото от морето към сушата, а през зимата обратно. Както е известно, климатът край Зелени нос се определя от сменящото се преобладаване на североизточния пасат (през зимата) и екваториалния мусон (през лятото). Д. Богданов, ТА, 30. Стотици метеорологични станции следят движението на атмосферните пластове и съставят прогнози за мусоните. Т. Кюранов, АП, 99. Утринта е обикновено ясна, но по пладне североизточният мусон докарва облаци от Тихия океан. ВН, 1960, бр. 2681, 1.
— От араб. през фр. mousson.