МУ̀СОРА ж. Диал. Муцуна на животно. Заведнъж видяхме, че срещу нас иде глок [глиган] с окървавена мусора. В. Друмев, НФ, 42.

— От гр. μουσοϑρι. — Друга форма: му̀сура.


Източник: Речник на българския език (онлайн)