МУСТАКА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който има мустаци. Вън бе вече нощ. Пламъкът ще лумне ненадейно и ще огрее някое мустакато и брадато лице на селянин с надвиснал над веждите калпак. Ст. Загорчинов, Избр. пр, 376. Откакто Костадина забеляза черните косъмчета по горната си устна, изпадна в ужас .. — Как ще се показва мустаката! Ст. Даскалов, ЕС, 323. Повечето са млади момчета, мустакати, облечении в унифома. Т. Кюранов, АП, 18.
2. За човек — който има големи мустаци. — Господинът се престори на министър .. — вероятно, един мистификатор? — Тъй, мустакат един. С такива мустаци, ей. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 47.
3. Прен. Който е вече възмъжал, пораснал; възрастен. Щом станеше дума, че има да са кълнат нови работници, той изтегляше патрахила из паласката, .., обесваше го на врата си, .. и заставаше пред мустакатия кръщелник. З. Стоянов, ЗБВ I, 399. Всякой неделен ден ще видите от всичките страни на града, като мравунки, да вървят с книгата под мишца чирачета, калфички и мустакати мъже, които са забавляват цели часове с урока си в училището. У, 1871, бр. 8, 114. Тъй ще обихождат до мръкнало и по-късно, дордето вече са изпоупият и едвам, накриво, наляво секи ще си отиде у дома, .. А това го правят ония, които са почитат за еснафи, и които имат на вратата си по няколко калфи, чираци и още мустакати синове. Ил. Блъсков, ПБ I, 16. Хей, юнак / ти сърцат. / Дорде станеш / мустакат, / по полето / да не ходиш / и другари / да не водиш! Елин Пелин, ПБ, 129.
4. За животно или птица — който има дълги косми или пера около горната устна или част на клюна. На пружинения креват се е изтегнал охранен мустакат котарак, преде и примижава от удоволствие. А. Каралийчев, С, 105. Набараш гнездото на мренките .. И току измъкнеш някоя златолюспа, мустаката мряна. П. Росен, ВПШ, 91. По езерото ще плават лодки, .. Ще плуват мрени, шарани; тежки мустакати сомове ще се завират в тинята му. З. Сребров, Избр. разк., 208. Живяла елица в елова горица — / на китни елици най-лична сестрица. / Под нейните гранки на снежния скат / нощувало зайче — юнак мустакат. Цв. Ангелов, НП, 35. Мустакатият синигер има между човката и очите по едно триъгълно мустаче от удължени черни перца.
5. За растение — което има мустачки (във 2 знач.); ластуни. По дърветата пълзяха ротангови палми лиани, .. наред с тях напъпваха мустакатите лиани — представители на дивата лоза. Гр. Угаров, ПСЗ, 484.