МУСТА̀ЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от мустак. Подсуках си едното мустаче и захванах да си кривя окото към дядовата попова дъщеря .. Младини! З. Стоянов, ЗБВ I, 357. Той беше хубавец. Белолик, черноок, румен, с изящни мустачета. Ив. Вазов, Съч. Х, 168. Горанов присви клепки, вгледа се в очите на другаря си и подръпна замислено мустачето си. О. Василев, ЖБ, 131.
2. Обикн. мн. Бот. Видоизменена клонка или лист във вид на нежен удължен израстък, с който някои растения се залавят за околните предмети; мустачки. При различни бобови растения отделни сегменти се превръщат в мустачета, а останалите части запазват своята нормална функция. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 119.