МУТА̀ФКА ж. Диал. Торба, чувал от козя козина. Връщали се с пълни мутафки с едра царевица, буци сол, басми, шарени забрадки, небет-шекер, ориз, бохчи бяла пресукана прежда, видело и восък. З. Сребров, МСП, 36.


Източник: Речник на българския език (онлайн)