МУТАФЧЍЙСТВО, мн. няма, ср. Занаят, поминък на мутафчия; козинарство. Ние виждаме да се развива тук и да процъфтява в късо време кожарство, ножарство, мутафчийство и гайтанджийство. Б. Пенев, НБВ, 8.


Източник: Речник на българския език (онлайн)