МУТЍРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Книж. За човешки глас — променям се (по време на пубертета). Филчо бе станал грозно момче .. Гласът му мутираше и като говореше, сякаш кукуригаше нашето гащато петле. К. Калчев, ПИЖ, 114.
— От нем. mutieren.
