МУТЍРАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от мутирам; мутация. Под въздействие на половите хормони при половото съзряване на момчетата гръклянът им расте бързо и гласът им става по-нисък и по-груб (мутиране на гласа). Биол. VIII кл.
