МУ̀ТРИЧКА ж. Разг. Умал. от мутра (в 1 знач.); муцунка. — Дойде и твоят ред — процежда Гарвана, .. — Как бих ти смлял мутричката .. Ама дип че шефът каза да няма следи. Б. Райнов, ГН, 78. После притвори вратата, видя го какъв е намръщен и за да го ядоса, изкриви си мутричката и му се оплези. И. Петров, НЛ, 126. Красиво омайно и вълшебно чувство завладяваше малките ни сърца, когато се навеждахме над бистрия поток, .. Какво виждахме там? Рошави глави, озъбени мутрички, тъпи нослета. К. Калчев, ПИЖ, 33-34.