МУ̀ФТА нареч. Разг. Неодобр. 1. Даром, безплатно и незаслужено; аванта. Предлагахме му цигари и той без стеснение изпуши муфта почти една кутия. Хр. Радевски, Избр. пр III, 204.
2. Като същ. муфта ж. Придобивка или облага, получена даром, безплатно и незаслужено; аванта, келепир. Баща ми смяташе артистите за нещастници и глупаци, които живеят от муфта. Й. Хаджиев, СП. Никой не иска да плаща, всеки търси муфтата.
— От пeрс. прeз тур. müft.