МУХАБЕТЧЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Простонар. Прил. от мухабет и от мухабетчия. Сп. „Мисъл“ минаваше покрай най-важните обществени и политически въпроси, като се задоволяваше с веселите, с „мухабетчийските литературни бележки“ и „малко политика“. Д. Благоев, ЛКС, 88.
— Друга форма: моабетчѝйски.