МУХАДЖЍР м. Остар. Бежанец, преселник, емигрант. — Пленница е, бреговчанка. Хваната била от русите, .., като бягала с други мухаджири. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 142. Дошли бяха по турските махали мухаджири отгоре, имаше чак от Плевенско. Д. Талев, ПК, 653.
— От араб. през тур. muhacir. — Друга форма: муаджѝр.