МУХАРАБЀ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Мурабе; мухаребе. Тези места познавам, защото бях заабитин у московците, та в голямото мухарабе преди много години гонихме вашите войски по тези планини тук. А. Страшимиров, А, 170. — Това мухарабе с московците объркало работите им. А. Христофоров, А, 339.